ОП: Аз всъщност откривам наистина музея, който създава Кемал за Фюсюн, а сградата се намира на улица Чукурджума. След като взех това решение (да направя реален музей – аналог на литературната фикция), преди близо 9 години купих една сграда там, на тази улица, тази сграда я превърнах в музей, след което започнах да се чувствам като Кемал и започнах да събирам вещи, точно както прави той. В този период усилено пишех романа, а от време на време работех по него именно благодарение на тези вещи. Това, което виждате в ръцете ми и което заема и място сред вещите в романа, е ренде за дюли, с него Фюсюн и нейното семейство са рендосвали дюлите за приготовлението на конфитюр. Кемал един ден решава да открадне това ренде, тъй като много му харесва (не предмета, по-скоро носталгичната идея) и, естествено, в един момент се разбира, че той го е откраднал. Тогава той им дава пари за ново ренде. Нека да вметнем - тъй като забравихме да отбележим и нека не забравяме - че Кемал, който е от богато семейство, се стреми да помага (материално) и то по-най скромен начин, без да парадира със своето положение, на Фюсюн и нейното семейство, които в същото време са му и роднини. След това Кемал занася рендето в своето жилище, а после ще го занесе и в бъдещия си музей. Т.е първо в моите ръце има една вещ, която след това намира място и в романа; т.е много от вещите, които описвам в романа са предварително издирени от мен и включени в редовете на повествованието. Ето, например, и тази жълта обувка - аз я намерих, хареса ми и впоследствие тя се превърна в „жълтата обувка на Фюсюн”. И така, приключвайки романа, се оказа, че имам доста вещи, които ще бъдат представени в моя бъдещ музей. Вече имам пълноценна колекция.
Ж: Има и още нещо, свързано с рендето в романа: едно - че то е израз на голямата любов на героя, която маниакално почти го пристрастява към събирането на вещи, но е израз и на контраста между семейния уют, общностната защитеност в семейството и социалните бури. Това, наглед непретенциозно ренде е израз на това, как ттурската общност през този период изживява своите любови, кризиси, ужас, надежди...
ОП: Да, намеквате за вечерния час, въведен след ударите по общественото спокойствие в резултат от военните преврати през 1980 година. А, имайки предвид, че любовта между Кемал и Фюсюн се развива точно през периода меджу 1975 и 1985 г., в романовия разказ са представени събитията през 1980 г. Това е период, в който съм живял и аз, и аз тогава съм бил много млад, спомням си вечерното прибиране от улиците, точно така съм го преживявал, както героя си. 3-4 пъти в седмицата Кемал ходи във Фюсюн; оттам, открадвайки си и по някоя вещ, си позволява да стои до към 11 часа вечерта, тъй като има забрана и вечерен час. Това исках и аз да представя, а именно как тихомълком, притеснено, се изживява любовта през тези периоди, как не се говори за тези неща, колко дипломатично се „мълчи” през и за този период… Т.е имаме едно затворено общество, което живее приватния си живот под натиска на политиката.
Ж: Всъщност представяте частица от цялото? Рисувате къс от пейзажа на онова време и общество?
ОП: Да, така е, но има и нещо друго: много от нещата изникват ей така, несъзнателно, алюзивно, по спомени, без да знаеш за какво ги пишеш, което е и хубавата страна на литературата въобще, на писането на роман. Просто пишете това, което ви идва отвътре, например - аз много обичам рендето за дюли (носталгия?) и затова то намира място и в романа, и мисля, че много добре пасва на замисъла.
Ж: Друга важна вещ е и това колело нали така?
ОП: Да, ето например това колело, има много важно място в романа.Всъщност има около 6-7 сцени, посветени на тази вещ, защото тъй като са били и далечни роднини, заможните семейства си подаряват вещи (на своите бедни роднини). Също както и с това колело, което е било на Кемал и е подарено на Фюсюн от майката на Кемал. Т.е и двамата през детството си са се возили на едно и също колело. Докато пишех романа видях „това” колело на едно място и веднага го купих. И това колело стоеше при мен през цялото време на писането. Така и ще бъде представено то в Музея на невинността.
Ж: Тука виждаме и едни кученца, които също имат важно място в романа.
ОП: О, да, след 8 години Кемал отново отива в къщата на Фюсюн, намираща се в Чукурджума. И всяка вечер, както всеки прави - първо се вечеря, а после се гледа телевизия. Но Кемал, освен, че гледа телевизия, той обхожда с очи и целия свят около себе си – това е светът на Фюсюн - и забелязва фигурката на кученцето върху телевизора им. Открадва и него…
Ж: Не не открадва, а си го взема? J
О.П: Да, J „взема” си го, (а след него – и следващото, и по-следващото…) и така си ги колекционира вкъщи тези кученца… Те също ще намерят място в моя музей. Аз и Кемал - ние двамата се питаме: защо върху телевизора има кучета, защо навсякъде в домовете има подобни декорации - такива изкуствени кученца, не само в Турция, но и в Хамбург например, и в Перу…? Навсякъде, където Кемал обикаля: из музеите на света, по пазарите, в задните улички и анализирайки света на обикновените хора, вижда любопитството им към кучетата и в тази връзка започва да си задава въпроси.
Ж: Тук виждаме и обеците, които имат също важно място в романовата история?
ОП: Да, нека ги извадим и да обясним и тяхната важност, историята им. Тези обеци са от времето, когато бащата на Кемал, е имал една тъжна, изпълнена с болка, любовна история. Той имал любовница и обеците, които купил някога за нея, след години дарява на своя син. И читателя ще проследи „трафика” на тези обеци, тяхното развитие… Те имат собствена символика и наистина са много ценни вещи. В романа са изобразени като перлени обеци - Кемал ги подарява на Фюсюн, Фюсюн му се ядосва, отделно имаме и една друга – златна обеца, която се изгубва в началото на романа (в една от горещите любовно-еротични сцени). Дали обаче перлените обеци могат да заменят онази, изгубена в началото, обеца са все сцени със символичен смисъл. И още - това, че духовното е много по-важно от материалното, е и една от основните тези в най-драматичните сцени на филмите на Йешилчам. Едно от нещата, които най-много харесвам в книгата е,че всяка една вещ има своето развитие,своя разказ и собствена съдба в романа и всяка е символ на духовно богатство. Всички те създават едно цяло, обвързани са в един общ, мащабен символичен смисъл.. Или поне така мисля аз J?
Преведе от турски: Ели Емилова
Няма коментари:
Публикуване на коментар