ОП: (Чете откъс от романа свързан с девствеността и нейната важност за жените в тази държава: „Дори и след 1975 година от новата ера на Балканите и най-вече в Истанбул, в Средния Изток и по южните западни средиземноморски земи девствеността на девойката все така продължаваше да е онази безценна съкровищница, която задължително се съхранява непокътната до женитбата. (…)”. Главата: „Някои неприятни антропологически реалии, Музей на невинността, Еднорог, 2009, с.77-78)
Ж: Тук откриваме, може би стремеж към имитация да бъдеш модерен?
О: Аз не мисля, че стремежът да бъдеш модерен и да се стремиш да имитираш е лошо нещо, но въпросът е там, че ние не сме успешни в имитирането, няма нищо лошо да подражаваме на имитациите, но начинът, по който следваме този път е грешен. Стремежът на Ататюрк да следва модернизма мисля, че е много добър и успешен подход.
Ж: Частта, където се злоупотребява с момичетата, е интересна според мен. („Ако една девойка…, „не се е сдържала” и е отдала девствеността си по широко известни причини като принуда от страна на мъжа, силна любов, алкохол, глупост или непремерена смелост, мъжът е бил задължен… да се ожени за девойката… Ако мъжът се измъкнеше…, и ако момичето е било под осемнайсет, разгневеният баща завеждаше понякога… дело в съда. Пресата проследяваше подобни дела – вестниците публикуваха снимки на – както го наричаха „измаменото девойче”, като покриваха с широка черна лента очите му…”. Пак там, с.78-79)
О: Да,с много от момичетата се злоупотребява, но нито едно от тях няма смелостта да се обърне към своите родители и да разкаже за случилото се, това са теми, които се крият, за които се мълчи и не се говорят в семейството… И за да бъде действително всичко в романа, съм разпитал моите близки познати за тези злоупотреби и се опитах да представя най-истинските и типични истории. Мисля, че докато не се научим да говорим открито за тези проблеми в нашето общество, за интимната близост, за девствеността и други подобни теми, те няма как да бъдат разяснени.
Ж: Бих искала да ви попитам за смисъла на заглавието на романа - „Музей на невинността”, защо „невинност”?
ОП: Невинност, именно тази, свързана с проблемите за девствеността, с намеренията на хората, с виновността и наказанията - т .е носене на последствията от нашите постъпки, за да не живеем с предразсъдъци, да се отпуснем. Да бъдем свободни.
Ж: Този роман е малко по-различен от останалите любовни романи с по-странни послания, любовните чувства са представени по много по-дълбок начин, любовната тръпка се поддържа във всеки един момент от главния герой.
ОП: Чели сме „Ромео и Жулиета”, чували сме за Лейла и Меджнун, но тук се разказва не само за любовта, а и за начина, по който тя живее в главния герой… Например - как той наблюдава начина, по който неговата възлюбена пуши, как тя гледа телевизия всяка вечер, начина, по който говори, чувствителността й - т.е той я следи стъпка по стъпка сякаш я записва с камера на живо и това той споделя с читателите. Всеки, който чете романа, ще може да разбере какво търпение главният герой има към своята любима. Може би това е любовта – търпение? Има стотици страници, посветени на търпението с което разполага Кемал, начинът по който гледа как пуши неговата любима т.е тук се представя развитието на любовта в главата на Кемал, наблюдавайки всички жестове и мимики на своята любима. Когато описвах всичко това, изпитвах голямо удоволствие. Поведението на героя Кемал съвпада с моите възгледи, това е хипотетично и мое поведение.
Ж: Да, във всеки един главен герой във вашите романи има по един Орхан Памук, какво бихте казали по този въпрос?
ОП: Кемал е по-голям от мен - с цели 8 години, момче от богато семейство. Неговото детство и това, което е видял и изживял той, съм го видял и изживял и аз. И аз съм имал възможността да израсна в подобна на неговата среда и да вляза в същото общество, в което живее и той. До тук си приличаме, но различията започват от тук нататък. Много медии ме питат: „Г-н Орхан, вие влюбвали ли сте се както Кемал, събирали ли сте вещи, както е правел Кемал?” Едва ли може да става дума за подобно пълно съвпадение между автор, т.е. човек и литературен герой. Ние с Кемал си приличаме само по това, че сме много добри наблюдатели на живота, аз живях цели 6 години с тези герои, тъй като написването на книгата трае толкова.
Преведе от турски: Ели Емилова
Няма коментари:
Публикуване на коментар