Добре дошли!

Добре дошли в нашия блог, с който искаме да популяризирме един от най-големите романи на нашето време - "Музей на невинността" на Орхан Памук. Предлагаме ви един нестандартен прочит на литературния текст в картини и звуци. От 24 до 29 август 2010 г. благодарение на нашите любезни домакини от Голяма община - Истанбул и с помощта на спътниците ни Дерия Ерен и Еюп Йълдъръм успяхме да обходим, разгледаме и снимаме местата, описани в романа.

Ние,"литературните поклонници", ви каним да споделите нашето пътешествие в света на Орхан Памук!



събота, 16 октомври 2010 г.

ИНТЕРВЮ НА ЖУРНАЛИСТКАТА БАНУ ГЮВЕН С НОБЕЛОВИЯ ЛАУРЕАТ ЗА ЛИТЕРАТУРА ОРХАН ПАМУК ПО ПОВОД ИЗЛИЗАНЕТО НА НОВИЯ МУ РОМАН „МУЗЕЙ НА НЕВИННОСТТА” - III


Ж: В „Музей на невинността”, както и във всеки един ваш роман, се представят различни светове, които в даден момент се превръщат в едно цяло, както и техните герои. Например – това е семейството в романа „Джевдет бей и неговите синове”…?

ОП: Да, имаме Джевдет бей и неговото семейство. В романа „Черната книга” срещаме главният герой Джелял Саид, … - един доста дълъг роман, впрочем, след „Джевдет бей и неговите синове”…

Ж: „Музеят” ни напомня и на романа „Сняг”… Отделно от това се досещам и за едно ваше интервю, където споделихте, че в главата - ви при завършване на даден роман - вече е сформирана идеята за следващия роман. Това получили се и при този роман?

ОП: Да, в главата си имам вече идеята за написването на следващия роман, мисля да надскоча като идея романа „Името ми е червен”, от доста години мисля по тази идея. Едновременно с това съм започнал да пиша и един друг роман, който отново ще обхваща места като Джихангир и Чукурджума, но не искам да издавам нищо повече.

Ж: Наблюдаваме в романа главния герой Кемал и неговата възлюбена Фюсюн как ходят на кино.

ОП: Да, те първоначално ходят в летните кина, после влизат (почти реално) в света на киното, стремят се да станат част от тази среда, тъй като Фюсюн има желанието да бъде актриса и няма как да не посещава тези места.

Ж: Да, тук виждаме всъщност описание на Йешилчам и неговото развитие през този период. Това събуди в мен любопитството от къде така добре Орхан Памук знае за Йешилчам.

ОП: Познанията ми за киното идват от самия живот. През 1983 г. написах един сценарий за Али Йозгентюрк, но не се снима филм по този сценарий, после през 1990 г. написах друг сценарий за филм, който бе заснет… Но това сега няма значение. По-специално искам да разкажа за Али Йозгентюрк, с когото ходехме по Бейоглу, където ходят сценаристите… Посещавахме „Папирус”, Бар „Цвете”, така успях да подишам малко въздух и от тези среди, имах възможността да видя как се снима филм, как се цензурира, как се подготвя един сценарий, как киносалоните имат нужда от филми, как се става филмова звезда, една част от тези неща именно аз имах възможността да видя там, на място.

Ж: Отношението към жената проследявате именно оттук - от периода на Йешилчам, който всъщност описвате…

ОП: Да, в романа, описвайки един от етапите на живот на Фюсюн, всъщност описвам и живота на жените (в киното и въобще) като цяло, отношението на обществото към тях. Как в периода на Йешилчам се гледа на жената като на лека жена, която непременно трябва да е минала през леглото на някой сценарист, за да стане филмова звезда, т.е говорим за клишетата, съществуващи в съзнанието на хората. Никога обаче не съм се стремял книгата ми да бъде обзета изцяло от тези вълни (филмовите), това не е роман за киното, по-скоро се опитах да оставя тези детайли на по-заден план и да изкарам на преден протичането на живота, възгледите на обществото, дълбоката любов между Кемал и Фюсюн.

Ж: Говорейки за Музея, вие споменавате и за гордостта, имате и такова изречение, може ли да разкажете малко повече за тази връзка между музея и гордостта?

ОП: В една част на романа, да, говоря за това… Кемал, посещавайки много музеи по света, опознавайки ги, разбира, както и аз разбрах всъщност, че в тях се крие гордостта. Те всъщност са продукт на гордостта. Ето още една обща черта в нашите възгледи с него: той пресъздава моите мисли, музеите на Запад са преоткриват, западната цивилизация се обозначава чрез тях, а музеите извън Запада пък вземат пример от западните музеи. Първата вълна музеи са тези, създадените от богатата прослойка, от принцовете, които се стремят да покажат по този начин своята мощ и богатство. Втората вълна музеи са създадените под опеката на държавата - например френският Лувър, т.е обществените музеи, които целят да покажат културата на едно общество. Музеите, които обхожда Кемал, музеите, които съм обходил и аз са всъщност личната гордост. Но тук замисълът на Кемал относно любовта е друг. Въпреки нагласата на обществото, че той трябва да се срамува от това, което прави, напротив - той застава зад всяка една своя постъпка и не изпитва срам от нищо, което е преживял. Затова и прави своята колекция. ( Започва да чете част от романа: ” Изтегнал се в нашето легло,…, се отдавах на фантазиите си…, озарена от щастливите ни спомени вещ, например детския ми бластер, с който понякога, докато учехме математика, стреляхме, орехотрошачката, поелия уханието на Фюсун стар часовник с балеринката…”, гл. „Утехата на вещите”, с.188)

Ж: Този параграф ми напомня и на друг ваш роман от преди доста години, спомням си как Галип държи дрехите и фибата на Рюя и още подобни неща, които в момента не се сещам и после как той без да ги разваля ги намества по местата им и т.н. …

ОП: Да, имаше такава тематика, има я и тук, в „Музея” - т.е и тук срещаме чувството за съхранение, идеята да се запазят дрехите и вещите на преживяното, носещи спомени за изминалия живот. Първо Кемал започва да събира вещите на Фюсюн , за да може чрез тях да утеши своята болка, да възвърне спомените за нея, за това и тези вещи за него се превръщат в най-съкровеното нещо… После това се превръща в навик, в инат, след което всичко това се превръща в една колекция от вещи и накрая на романа вече героят създава музей, където представя всички събрани вещи.

Ж: Нещо като изгубване на времето в помещение – в залата на музея? Можем ли така да го определим този Музей, тъй като вие пишете в романа за утеха на болката чрез вещите?

ОП: Да, имаме трансформиране на времето в помещенията, музеите са огледалото на времето, което минава и носи със себе си и болката, но именно те помагат за това, да ни покажат, че времето тече и минава, дори и да сме самотни. Музеите -това са помещения, различни от тези в нормалния живот навън, които със своята атмосфера, показват, че са много различни от реалността. И накрая на романа, тъй като Кемал иска да създаде такъв музей, започва да обхожда музеите на запад и вдишвайки тамошния въздух се сеща за Фюсюн. И в главата му се установява решението да направи неин музей – всъщност музей на любовта си.


Преведе от турски: Ели Емилова

Няма коментари: