Ж: Г-н Орхан кога изникна идеята да напишете „Музей на невинността”?
ОП: По сюжета на този роман мисля вече в продължение на 10 години, след като преди 6-7 години започнах неговото начало, непосредствено след като беше издаден романът „Сняг”. В този промеждутък написах и книгата „Истанбул”, и така в последните 7 години се занимавах паралелно и с „Музея”.
Ж: А от къде възникнаха тези чувства, провокирали ви да напишете този роман?
ОП: Много неща допринесоха за написването на този роман, но в главата ми идеята се зароди от един разказ , за който бях чул от много отдавна… Има обаче и нещо друго: към сюжета на този роман погледнах от позиция на това как би могла да се изживее една любов в едно общество като нашето? Всъщност исках да представя и един от начините, според които може да се изживее една любов въобще; с една дума - исках да напиша любовен роман, но исках да бъде много различен любовен роман.
Ж: Това е един любовен роман, но може ли да дадете малко повече подробности, подайте ни жокер - какъв точно любовен роман е този? С какво е по-различен от останалите?
ОП: „Музей на невинността” е роман, чието действие се развива между годините 1975 и 1985, но след това, т.е. – след фактическия край на историята между Фюсун и Кемал продължава и до 2005 година, когато е написан романът за тях. Тук става дума за любовна връзка, която всъщност обхваща един период от 30 години. Главният герой Кемал, потомък на знатната фамилия Басмаджъ е на 30 години и в навечерието на годежа му с красивата и също знатна Сибел внезапно се влюбва в своята далечна братовчедка Фюсюн. Един ден той влиза в известния бутик „Шан-з-Елизе” в Нишанташъ – поводът е една фалшива дамска чанта, купена за неговата годеница - и знаете какво става – любов от пръв поглед, породила необикновена страст у героите. Започва една невъзможна връзка, която дори случилият се годеж не може да осуети. Внезапно обаче Фюсун изчезва, минава година в пълна неизвестност и ужасни мъки за Кемал, той се опитва да смири сърцето си и да заживее с умната и благородна Сибел (която узнава за бурята, завихрила годеника й), опитала се безрезултатно да му помогне да забрави. Настъпва раздялата… Също така внезапно Фюсун изпраща писмо на Кемал и го кани на гости в новия дом на родителите й, където живее и тя – в квартал Чукурджума. Той отива, с намерение да й поиска ръката, но се оказва, че тя вече е омъжена за Феридун (когото, както по-нататък ще разберем, тя не обича). Следват години в очакване, надежди, Кемал всяка вечер е на гости в семейство Кескин, за да настъпи в крайна сметка очакваната „щастлива” развръзка – Фюсун се развежда и приема предложението за брак… Но по пътя на пред-сватбеното пътешествие смъртта ги разделя… Има нещо обаче, което, извън логиката на сюжета, искам да отбележа: в едно общество като нашето, където любовните връзки се изживяват по по-труден начин, е представена една любовна връзка от 70-те години, в центъра на която в романа заемат място проблеми като флиртът, годежът, девствеността, интимната връзка преди брака… Т.е в романа се отразява живота на две общества - на заможните и на обикновените хора, чийто живот минава в Джихангир, тук се поставя и проблемът бедни и богати, заемал централно място в сценариите на много от филмите през този период. Защото моралните критерии, както става видно, в интимните отношения между бедните и богатите – заможните и обикновените хора (Фюсун е от втория тип) се оказват различни.
Ж: Тези проблеми ние срещаме и в многото филми, които гледат героите от романа. (Те непрестанно стоят пред телевизора или ходят на кино…)
ОП: Да, тематиката „бедни и богати” е един от основните проблеми, заемащи централно място в сценариите на много от филмите през този период. Именно тези проблеми са отразени и в романа, описани са стъпка по стъпка. Търсейки начините за разрешаването им, не съм целял да критикувам никого, но истина е, че една такава любов в едно затворено общество като нашето се изживява много трудно. Тези проблеми, свързани с любовта трябва да се изговарят открито, трябва да се разискват, трябва да се говорят очи в очи, а аз се опитах да ги представя в романа.
Преведе от турски: Ели Емилова
Няма коментари:
Публикуване на коментар